Кои са най-рисковите групи за анемията при децата в ранната детска възраст?

1) На първо място това са децата захранени още в края на първия месец с крави мляко. Ниското съдържание на желязо в млякото и неговата ниска усвояемост са причина за анемията. Балансът на желязото се усложнява и от загубата му с изпражненията, което се дължи на микрокръвоизливи в червата при кърмачета, хранени с краве мляко в първите месеци от живота, докато желязото от майчината кърма се усвоява два пъти по-ефективно.

2) На второ място голяма вероятност от развитие на анемия имат недоносените и преждевременно родени деца. Резервите на желязо при тях са ниски и не могат да компенсират по-високия темп на растеж в сравнение с нормално родените. Такива деца, хранени с майчина кърма, имат нужда от допълнителни желязо-съдържащи добавки още след втория месец на   живота   (АФА).   А при деца, хранени с адаптирани млека, е препоръчително да се ползват такива със съдържание на желязо 12 мг на литър, за разлика от обикновените, в които желязото е около 1 мг на литър.

Профилактиката на железния дефицит е по-ефективният начин за контрол на анемиите.
При нормално родените, естествено хранени бебета до 6-ия месец от живота, не е необходимо даването на желязо-съдържащи препарати. След тази възраст обаче това е необходимо – чрез храни, богати на витамин С и желязо – зърнени каши с желязо, месо, риба, плодове и зеленчуци. При едностранно хранене се налага даване допълнително на добавки с желязо и витамини, улесняващи усвояването на желязото.

Профилактиката на железният дефицит в кърмаческата възраст започва още по време на бременността, когато се налага използване на железни препарати, а най-добре суперхрани, богати на желязо и витамини (МИКРОВОДОРАСЛИ) – дори когато нивото на хемоглобина на бременната е нормално.

Известна алтернатива за балансирано хранене са детските млека за кърмачета, чийто състав е адаптиран количествено и качествено към спецификата на тази възраст. Те се разработват на база обезмаслено краве мляко, суроватъчен или соев белтък. Обогатяват се с въглехидрати и мазнини, минерали и витамини. Антителата, съдържащи се в майчината кърма, никога не могат да бъдат набавени с тези млека(поради технологиите за производство на адаптирани млека при високи температури и хидролизи,които ги разграждат). Алтернативата тук е суперхраната  „КОЛАКТИВ”   (коластра на прах), която се добавя към храната на детето и доставя 20 вида антитела. Препоръчва се всяко новородено да бъде кърмено дори за съвсем кратък период от живота си, ако няма друга възможност. Защото днес вече има млека обогатени с есенциални мастни киселини и пребиотици (пробиотиците не могат да се съхраняват живи при използваните технологии за производство на млеката, а са добавени само определени вещества като пребиотици, т.е.среда, която стимулира развитието на пробиотиците, но те дори и в малки количества постъпват при кърменето на детето). Алтернативата е пробиотикът   „БИФИДУС КОМПЛЕКС” на АкваСорс, който е жива субстанция - предвид на специалната производствена технология.

След 6-месечна възраст децата имат по-зрели храносмилателна и отделителна система, а също така – нарастване на двигателната активност. Започва се с постепенно включване на немлечни храни – първо на зърнена основа (детски каши, обогатени с желязо), зеленчуци, плодове, месо, яйца. В определен момент се дава само една храна, за да могат да се открият евентуални причинители на алергични реакции.

След навършване на 1 год. децата се хранят 5 пъти дневно с 3 основни ястия и 2 закуски. Преходният период приключва, когато пробият зъбите и детето може да дъвче твърдата храна. В тази възраст е установена зависимост между прекомерната консумация на рафинирана захар и зъбния кариес, поради което не се препоръчва допълнително подслаждане на млякото, чая, кремовете, закуските.

Правилното хранене през първата година от живота е особено важно за индивида, защото има доказателства за връзката му с някои заболявания в зрялата възраст - затлъстяване, хипертония, диабет, чиято възрастова граница на изява за съжаление вече е много снижена. Профилактиката на тези заболявания започва още в ранното детство, дори още от храненето на бременната жена и кърмачето.